<< Назад към всички системи за управление
АНАЛИЗ НА СВЪРЗАНИТЕ С КАЧЕСТВОТО РАЗХОДИ И ЗАГУБИ
Ако директорът на едно предприятие борави със стойности за брака 0.3% и 0.0001% за рекламациите, загубите от ниско качество му изглеждат нищожни и не заслужават внимание. Но ако стане ясно, че реалните загуби са 50 или 200 пъти по-високи, сигналът е тъй крещящ, че отношението към икономическата значимост на качеството със сигурност ще се промени.
Данните от наши анализи, проведени в български предприятия през последните 10-15 години, съвпадат с публикуваните в специализирания печат данни за загуби в европейските компании отпреди 25-30 години – преки вътрешни загуби от 10 до 40% спрямо производствените разходи и косвени външни загуби от порядъка на 40 до 60% спрямо обемите на продажбите.
Качеството не идва даром, а изисква разходи – разходи за осигуряване (за да не се допускат грешки) и разходи за проверки (за да се разкриват грешки, ако се допускат такива). Ако качеството не съвпада с изискванията (изискванията би трябвало да стъпват на технико-икономически оптимум, който ги балансира с разходите за постигането им), има загуби – както от недостигнати изисквания (лошо качество), така и от надвишени изисквания (перфектизъм). Освен това загубите се делят на вътрешни (до заводска рампа, например – брак или повторни операции) и външни (в сферата на реализацията, например – рекламации, пропуснати ползи). Качеството е наглед евтино, ако разходите за него се калкулират само като заплати на ОТКК и издръжка на лаборатории. А представата за загубите ще е повече от слеповата, ако бъде ограничена до регистрирания брак и приетите и признати официално предявени рекламации. Нека да не звучи пресилено, но реалните разходи и загуби, свързани с качеството, са с пъти, а понякога – с десетки или дори със стотици пъти по-високи от официално регистрираните.
Интересни са и взаимните зависимости на различните категории разходи и загуби. Например, загубите зависят квадратично от отклонението между реално и желано качество, т.е. при малки отклонения загубите са пренебрежими, а при големи отклонения – драстични. Другата важна взаимна зависимост е, че необходимите разходи за проверки падат обратно пропорционално от вложените разходи за осигуряване, но обратна зависимост тук няма – необходимите разходи за осигуряване не зависят от реалното ниво на разходите за проверки. Загубите от лошото качество или перфектизъм зависят хиперболично от сумата на разходите за осигуряване и контрол. И още много зависимости могат да бъдат установени. Най-важна е тази, че сумарните разходи и загуби са минимални, ако, от една страна, се изравнят загубите с разходите, а от друга страна се изравнят разходите за осигуряване с разходите за проверки.
Материята е на пръв поглед сложна, но полезността й е многолика и се изразява поне в три насоки – първо, анализът на разходите и загубите води до осъзнаване на нуждата от организирана работа по качеството; второ, анализът обоснова спешните или важни проекти за подобрения; и трето, анализът позволява да се оценява прогресът и да се планират удачни коригиращи и подпомагащи мерки при неблагоприятни тенденции или инцидентни шокове.