<< Назад към всички системи за управление

ISO 9000 ВЪВ ФИРМИ, РАБОТЕЩИ “ИШЛЕМЕ”,
КОИТО ИЗПОЛЗВАТ МАТЕРИАЛ НА КЛИЕНТА

       Отношенията на доста фирми от леката промишленост, а в редица други отрасли, са деструктивни и антагонистични. Влезли веднъж в яслата на ишлемодателя, всяка фирма се бори да изтика другата, а ишлемеджията, за да ги насъска още повече в своя полза, налага табу на всеки помисъл за пряк излаз на пазара. За да угодят на ишлемодателя, фирмите се виждат изнудени да се гърчат на все по-ниски цени и все по-забавени схеми на разплащане.
       Самоуважаващите се фирми трябва да прогледнат и престанат да си играят тази жестока игра на вътрешнобраншов канибализъм, наречена кой знае от кого и защо “конкуренция”. Взаимното ценово подбиване неусетно ги превръща в безгласни производствени придатъци в картелирания пазар на търговските акули. И когато цените на труда у нас почнат да растат по-бързо от цените на материалите, а това е неминуемо – дори да не ни се вярва, акулите ще отплуват в други райони на света, където нормата на печалба е още по-висока. Така, увлечени в лудата стърга на ежедневието и замаяни от розовата мъгла на привидно и винаги временно благополучие, фирмите не усещат как сами си копаят трапа, а си мислят, че прекопават лозе.
       Не е важно кой от кого изнася повече. Това е късогледо като цел. По-интелигентната цел е един бранш, като цяло, да заеме автономна и разширяваща се позиция на традиционните и нови за него пазари. Целта е реалистична. Нужна е само добра воля на фирмените мениджъри.

       Трябва да е ясно, че ишлемето изобщо не подминава преките изисквания за комуникации с клиента и управление на собственост на клиента (подраздели 7.2.1, 7.2.2, 7.2.3, 7.4 и особено подраздел 7.5.4 “Собственост на клиента” на ISO 9001:2000). Това е обяснимо тъй като при размита отговорност за качеството всичките рискове си остават за сметка на производителя.
       Ишлемодателят, един временно позициониран у нас търговец, гради закрепостяващи, но лесно рушими връзки с наш производител. Ишлемодателят няма интерес производителят да е сертифициран, защото това би умножило степените му на търговска свобода. Ето защо този ишлемодател всякак увърта и “доказва” неспособността на горката българска фирма да постигне и удържи изискванията за сертификация или одумва “съмнителните ползи” от нея.
       Някои мощни чуждестранни търговски вериги изискват и дори налагат своего рода сертификация, но не на цялата система по качеството, а само в един ограничен и направо осакатен обхват – преглед на договора плюс контрол и изпитване на входа, в производството и при приемане на крайния продукт. Но това не е толкова грижа за системата по качеството на производителя, колкото е метод за закрепостяване на производителя към търговеца.

       Сертификацията на системата по качеството води до външни и вътрешни ползи. Иначе в Европа щяха да бягат от нея. Фактът, че в стария ISO 9001:1994 има самостоятелен елемент “Управление на продукт, доставен от купувача”, а новият ISO 9001:2000 съдържа раздел “Собственост на клиента” (т.е. ишлеме), означава, че фирмата, работеща на ишлеме, е пряко засегната от всички тези изисквания на стандарта, и то по съвсем ясно дефиниран начин